Привет отново на всички, които ме помнят, а за тези, с по-късата памет ще припомня, че съм онази, въртоглавата, дето не и се прибирало в Бг-то.

Мина около година, след последния ми пост тук. Много неща се случиха и набързо ще ги нахвърлям, просто, за да потвърдя, че колелото се върти...

Ей на, миналата година, пращах СВ-та като обезумяла, търсех работа...Намерих. Работих при един скапан зъбар...ега ти некадърника! А как лъжеше със сметките...леле майко! Издържах около месец, намерих си нова работа и с кеф си бих камшика от клиниката.
Започнах при една зъболекарка. Душичка! Гепих асистентката от гадния зъбар и я накарах да работи при нас. И до ден днешен ми благодари милата. Ама аз и там не изкарах много...след точно 6 месеца, ме поканиха да започна работа в една университетска болница....естествено заплатата беше мноого апетитна и това веднага наклони везната ....И сега съм там....засега де....за след 6 месеца не знам...
В това отношение, колелото ми доста бързо се завъртя...

Сега, вие да не мислите, че с това Одисеята ми приключва. Няма такова нещо, ей!
Посред зима, решихме на семеен съвет да сменяме апартамента. Отесня ни изведнъж. Пристигнахме с цифром и словом 4 куфара, а сега едва си събирахме партакешите в апартамента. И започнахме да обикаляме и да оглеждаме жилища. Ееее, такива коптори не бях виждала, честно! А цените до небето. Ама си викаме- ще плащаме, само да намерим нещо прилично....Обикаляхме, обикаляхме и след 2 седмици си купихме къща.
Ми кво да правим, по-добре да инвестираме в собственото, отколкото да наливаме от пусто в празно....Зимата си взехме къщурката, в края на април се нанесохме. На село. Радост. Чист въздух. Едни пъстри птици като ми пеят, дивите зайци подскачат из предните дворове....чудо, чудо ви казвам! Към къщата имаше бонус - басейн. Няма да ви казвам детето как се кефи, всички деца от махалата също се кефят....Мъжа ми май не се кефи много, че трябва да го чисти - абе какво точно прави и аз не знам - хвърля някакви химии, пробва да ми обясни нещо за хлор и Ph, ама аз се направих, че не го чувам....в общи линии съм ПАС. Ама и на мен ми е кеф, като стане жега да се бухна вътре.
В задния двор цветя нямам. Ама засадих доматки и краставички. Боднах в една саксия и храст с люти чушки. И малини набочкахме, експериментално ( замислих се как се пишеше думата "експеримент").
За какво да сея китки? Не стават за ядене, пък що пчели и друга дребна гад привличат, не си е работа. Виж домата си е друго. И той цъфти....
Сега да не мислите, че съм се оселяндурчила съвсем, ще поясня, че в предния двор всичко е шестица - китки-митки всякакви, храстчета и люляци, редовно окосена трева....И разни кашпи съм накупила с някакви цветенца, дето цъфтят цяло лято....
И така....всяка събота у нас е Иху-Аху-Тралала....

Айде, че стана никое време, ще продължа пак тия дни!
Лека и мека от мен!

това българина еша си нема :)))))) и на северния полюс да отиде иглу ще си купи:))))))

е, само на теб ли да ти е кеф и хараби да си живееш в къщурка, а? Аз от теб видях, та завидях даже :)))) И резултата е налице :))

Честито за къщата! Тук в Брюксел или околностите да си купиш къща на село означава да си направиш харакири. Не че в града не е така де... Вярно, птички пеят, обаче наоколо - пусто и мъртво. Тия тука ако ще да е 25 градуса навън, след 6 часа са си по домовете. За басейн и дума да не става - то дрехите не могат да ти изсъхнат на въже навън от влага и студ, та остава и басейн ;))) Лятото е било през юли (бяхме си в България, та изпукахме от жега) едва 10 градуса - студ!!! А да не ти казвам колко струва една къща... Магистралите са задръстени постоянно (Белгия е около три пъти по-малка от България, но има почти толкова жители население - познай за цвета на кожата на поне една трета ;))), за 20 километра понякога отива час каране.
Какво да ти казвам - Канада си е все пак друг свят - хем по-чисто, хем по-малко паплач. Дръж работата с две ръце, защото без нея не може, колкото и тъпо да е това.

Поздрави и успех!