Постинг
21.06.2011 14:56 -
Интервю за работа или как се става човек ...
Понеже съм на вълна търсене на работа и в момента това ме вълнува, днес ще ви разкажа лесно ли е това начинание в условията на див капитализъм.
Може би, трябваше да я подкарам хронологично, за да разберете за хората тук, начина им на живот и коловоза, в който са вкарани. Хм, не, в случая думата "коловоз" не е употребена в лошия смисъл, напротив. Точно заради този "коловоз", Канада остана една от малкото държави незасегнати от Световната криза. Хората тук обичат живота си, наслаждават му се,усмихват се, мили са, ама наистина много мили и помагат... Има правила и регламенти, които се спазват без изключение, дисциплина, някаква вродена етика и толеранс към околните.
Сега да обобщя и да давам по същество: хората са добри, услужливи, спазват реда и нормите, следват законите и страната за добро или лошо функционира добре.
Вече се питате каква е връзката с търсенето на работа и добрите канадци :) Ами връзката е в създадените регламенти и норми и тяхното спазване.
Та и търсенето на работа не е лека работа ( умишлено има тафтология).
Първата ми работа тук, беше лесна за намиране, защото въобще не я търсих, да си призная честно. Още бях заета с дъщеря ми и я подготвях за училище, когато една приятелка ми се обади и ми предложи да работя при тях. Два месеца по-късно, вече бях свободна, а благодарение на моята дружка, мястото се пазеше за мен. Късмет! Ама наистина голям късмет.
Започнах работа, не, не съм била в офис, директор, мениджър или супервайзър....неееее. Нямах кънейдиън експириънс, за да работя, това което желая. А експириънса тук е много важен и то не какъв да е експириънс, а Кънейдиън експ....луда работа. Как да започнеш работа, за да натрупаш КЕ( кънейдиън Експ), след като на всяко интервю те забиват с въпроса: Имате ли КЕ? Шах и мат!
Ето защо, първата ми работа беше огромен късмет. Ура! Започнах да се трудя в една луксозна верига от магазини за био и целесъобразни храни ( тук дебелаците са луди на тема здравословно хранене). Да си призная, в началото, голям зор видях. Монреал се намира в провинция Квебек ( правилно е да се нарича Кебек, ама пак сме побългарили името), където официалните езици са 2 - френски и английски. За да работиш, е добре да знаеш и двата езика ( не, че местните ги знаят и двата, де), за да се пребориш с конкуренцията и местните с КЕ. УФ! Казах ви аз, че не е лесна работа... Без да се хваля, но говоря и двата езика, много добре, или така си мислех поне....щото се оказа, че Кебекарския френски не е баш френски....И стана тя, каквато стана. Трябваше да уча в движение наново това изчадие на френския....мъка ви казвам, мъка....осрали и оклепали хубавия език. Ама го изучих, къде ще ходя...и все още продължавам да уча, щото не е лека работата. Както и да е....Заработих си аз, намерих много приятели, ама работя и се чудя - Какво всъщност искам да правя, какво наистина ми се работи. Най-лесната работа е да запишеш колеж, университет, курсове и какво ли не, за да се преквалифицираш. Стига да имаш време-бол и търпение. По едно време реших, че ще ставам медицинска сестра. Почти се навих! Ама три години здраво учене, наравно с младоците, три години живот само на една заплата - разкандърдисах се набързо и продължих да си работя кротко. Не спрях да мисля какво наистина ми се прави.
Мина година, предложиха ми да стана супервайзър, отказах. Много работа за почти същите пари. Полза никаква, само гръмко име и липса на свободно време. Все си се чудех какво НАИСТИНА искам да правя. И докато си се чудех, сградата, в която се помещаваше магазина изгоря....ама изгоря ви казвам като факла. Ми като строят от дърво, кой им е виновен? За панел не са и чували, милите.
Ееее, като ми звъннаха да кажат, че работата изгоряла, много се зарадвах, викам си - ей ся вече ще правя, каквото там ми се прави......
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ( след малко,че трябва да водя чедето на училище)
Може би, трябваше да я подкарам хронологично, за да разберете за хората тук, начина им на живот и коловоза, в който са вкарани. Хм, не, в случая думата "коловоз" не е употребена в лошия смисъл, напротив. Точно заради този "коловоз", Канада остана една от малкото държави незасегнати от Световната криза. Хората тук обичат живота си, наслаждават му се,усмихват се, мили са, ама наистина много мили и помагат... Има правила и регламенти, които се спазват без изключение, дисциплина, някаква вродена етика и толеранс към околните.
Сега да обобщя и да давам по същество: хората са добри, услужливи, спазват реда и нормите, следват законите и страната за добро или лошо функционира добре.
Вече се питате каква е връзката с търсенето на работа и добрите канадци :) Ами връзката е в създадените регламенти и норми и тяхното спазване.
Та и търсенето на работа не е лека работа ( умишлено има тафтология).
Първата ми работа тук, беше лесна за намиране, защото въобще не я търсих, да си призная честно. Още бях заета с дъщеря ми и я подготвях за училище, когато една приятелка ми се обади и ми предложи да работя при тях. Два месеца по-късно, вече бях свободна, а благодарение на моята дружка, мястото се пазеше за мен. Късмет! Ама наистина голям късмет.
Започнах работа, не, не съм била в офис, директор, мениджър или супервайзър....неееее. Нямах кънейдиън експириънс, за да работя, това което желая. А експириънса тук е много важен и то не какъв да е експириънс, а Кънейдиън експ....луда работа. Как да започнеш работа, за да натрупаш КЕ( кънейдиън Експ), след като на всяко интервю те забиват с въпроса: Имате ли КЕ? Шах и мат!
Ето защо, първата ми работа беше огромен късмет. Ура! Започнах да се трудя в една луксозна верига от магазини за био и целесъобразни храни ( тук дебелаците са луди на тема здравословно хранене). Да си призная, в началото, голям зор видях. Монреал се намира в провинция Квебек ( правилно е да се нарича Кебек, ама пак сме побългарили името), където официалните езици са 2 - френски и английски. За да работиш, е добре да знаеш и двата езика ( не, че местните ги знаят и двата, де), за да се пребориш с конкуренцията и местните с КЕ. УФ! Казах ви аз, че не е лесна работа... Без да се хваля, но говоря и двата езика, много добре, или така си мислех поне....щото се оказа, че Кебекарския френски не е баш френски....И стана тя, каквато стана. Трябваше да уча в движение наново това изчадие на френския....мъка ви казвам, мъка....осрали и оклепали хубавия език. Ама го изучих, къде ще ходя...и все още продължавам да уча, щото не е лека работата. Както и да е....Заработих си аз, намерих много приятели, ама работя и се чудя - Какво всъщност искам да правя, какво наистина ми се работи. Най-лесната работа е да запишеш колеж, университет, курсове и какво ли не, за да се преквалифицираш. Стига да имаш време-бол и търпение. По едно време реших, че ще ставам медицинска сестра. Почти се навих! Ама три години здраво учене, наравно с младоците, три години живот само на една заплата - разкандърдисах се набързо и продължих да си работя кротко. Не спрях да мисля какво наистина ми се прави.
Мина година, предложиха ми да стана супервайзър, отказах. Много работа за почти същите пари. Полза никаква, само гръмко име и липса на свободно време. Все си се чудех какво НАИСТИНА искам да правя. И докато си се чудех, сградата, в която се помещаваше магазина изгоря....ама изгоря ви казвам като факла. Ми като строят от дърво, кой им е виновен? За панел не са и чували, милите.
Ееее, като ми звъннаха да кажат, че работата изгоряла, много се зарадвах, викам си - ей ся вече ще правя, каквото там ми се прави......
СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ ( след малко,че трябва да водя чедето на училище)
Следващ постинг
Предишен постинг
Хаххаа, финалът ти ме разстреля :)))
Докато се чудиш и то... :)))
цитирайДокато се чудиш и то... :)))
Има продължение :)))
Аз кратко мислех да го нацвъкам, ама нещо се поолях....
цитирайАз кратко мислех да го нацвъкам, ама нещо се поолях....
Видях :))
Освен да стискаме палци, освен добра работа да имаш време и да си описваш епопеята. Пиши, защото отстрани нали знаеш как изглежда - Всички улици са павирани със злато, ама българите ги мързи да се наведат и да си вземат! :)))
цитирайОсвен да стискаме палци, освен добра работа да имаш време и да си описваш епопеята. Пиши, защото отстрани нали знаеш как изглежда - Всички улици са павирани със злато, ама българите ги мързи да се наведат и да си вземат! :)))
valsodar написа:
Видях :))
Освен да стискаме палци, освен добра работа да имаш време и да си описваш епопеята. Пиши, защото отстрани нали знаеш как изглежда - Всички улици са павирани със злато, ама българите ги мързи да се наведат и да си вземат! :)))
Освен да стискаме палци, освен добра работа да имаш време и да си описваш епопеята. Пиши, защото отстрани нали знаеш как изглежда - Всички улици са павирани със злато, ама българите ги мързи да се наведат и да си вземат! :)))
Току що си мислех, докато пушех на двора, колко щеше да е хубаво, ако вместо с долари, пазаруваме с кленови листа.....Да, ама нъц! И тук се гърбиш, за да ти е хубаво...а каква историйка имам за бай Ганя, който наскоро пристигна тук и аз имах нещастието да го посрещам и настанявам.....ай-ай-ай!
Чета с интерес . Как стоят нещата при дивите капиталисти ! :))
цитирайСлучват се нещата, бавно, ама стават...
Хич и не се оплаквам....
Отивам да пиша за Бай Ганьо, за да видите титаничния сблъсък на Балканеца с Капиталиста :)))
цитирайХич и не се оплаквам....
Отивам да пиша за Бай Ганьо, за да видите титаничния сблъсък на Балканеца с Капиталиста :)))
На Трюдо ходя само да посрещам или когато съм във ваканция, но без опция БГ :)))
Но ако искаш може да бием рандеву в Les trois brasseurs
цитирайНо ако искаш може да бием рандеву в Les trois brasseurs
Най-лесно е да лепваш грозни епитети, скрит за измислено име. Обаче в моя блог, такива като теб нямат място ;)
Аре със здраве! И стига с тоя социал де!
цитирайАре със здраве! И стига с тоя социал де!
та веднага ми светна лампичката за Белгия - и ония там трябва да говорят френски и фламандски, дето е нещо като холандски, ама я иди във фламандската част и зашляпай на френски! Току виж си изял боя ;)))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 233